Монографията е посветена на анализ на няколко типа културни текстове: книжовни (канонични), книжовни (неканонични), устни (фолклорни) и иконографски, моделиращи чрез протичащите между тях взаимовръзки феномена, определянкато „народно християнство“.
Съдържанието включва преглед на литературата и терминологични уточнения; критика на неправомерната употреба на термини, взаимодействието между литургичен и фолклорен текст, каноничен и псевдоканоничен текст и анализ на избрани литургични творби, каноничен, псевдоканоничен и иконографски текст и актуализиране на текста в сакралното пространство по време на богослужението.
